Георги Господинов: „Има опасност да изберем миналото“
„ Бях в Берлин, когато започна пандемията, имах алтернатива да остана, или да се върна, върнах се— сподели писателят Георги Господинов в студиото на „ Тази събота “ по bTV. — Живея, наблюдавайки това, за което съм имал писал във „ Времеубежище “, вече се случва непрестанно. Не ми се щеше да стане толкова бързо “.
Господинов заяви, че е писал книгата с идеята всички да бъдем подготвени за започналите процеси на разпад, само че просто не знаел, че ще толкова бързо ще стигат толкоз високо равнище. „ Писателите са по-глупави от книгите си “, призна той.
Според създателя в момента сме в обстановка на изострен недостиг на бъдеще и по тази причина различите европейски страни вършат референдуми за предишното. Това е рисково. Във „ Времеубежище “ има разказана и обстановка на изострен недостиг на смисъл, когато човек губи мотивация да прави каквото и да е, тъй като не вижда че на следващия ден, вдругиден и след пет години нещо може да се промении. Според него това е персонална диагноза, ние сме привикнали да приказваме най-вече в рамките на страни, на общества и на системи, само че никоя страна и общество не може да изтрие персоналната горест — може единствено да я усили, в случай че живеем в незаслужено общество, сподели той.
„ Аз съм от поколението, което до момента в който растяхме ни обещаваха бъдеще. Ние живеехме с този неподписан чек на бъдещето. Сега тъй като бъдеще няма — изчерпало се е, свършило е, не са пуснали бъдеще, а настоящето виждате какво е, като че ли най-лесният е обещаеш на някого минало. „ Ще бъдем пак, каквито бяхме, ще бъдем отново велики и славни, каквото не помним, само че споделят, сме били “. Това е, което ни настига в този момент и това си пролича и при предизборната акция, с всички тези връщания обратно “, акцентира Господинов.
И добави, че като писател аз съм човек, който ужасно обича предишното —всички негови истории са там. Но става дума за едно човешко минало, оттатък идеологиите, не групово, а персонално минало, уточни той. Това е друго. Когато обещаеш групово минало и групово благополучие, нещата стават подозрителни.
Писателят напомни думите на Конфуций: „ Най-точното време да посадиш едно дърво е било преди 10 години. Следващият най-хубав миг е да го посадиш в този момент “. И добави, че сега ние сътворяваме предишното си.
Накрая Георги Господинов разяснява едно свое скорошно изявление, в което перифразира известния слоган от акцията на Бил Клинтън през е 1992 година „ Икономиката, глупако! “ като „ Животът, глупако! “:
„ Политическите елити по целия свят в един миг ще осъзнаят значимостта на живота, само че коства ми се, много постепенно. На едната везна слагаме индивида — той е като прашинка, малотраен, дребен, доста по-лек от една корпорация, от бизнес, или автомагистрали. Но тази прашинка, индивидът тежи доста повече от всичко останало. Нищо няма да натежи, колкото тежи човешкия живот. И това е работата на нас, които се опитваме да описваме историите на другите. Когато се приказва за цифри, елементарно можеш да кажеш — добре, постанова се, ще загубим 50 хиляди души, само че пък ще си държим добре стопанската система. Не, тези цифри са истории, зад тези цифри стоят хора “.
Господинов заяви, че е писал книгата с идеята всички да бъдем подготвени за започналите процеси на разпад, само че просто не знаел, че ще толкова бързо ще стигат толкоз високо равнище. „ Писателите са по-глупави от книгите си “, призна той.
Според създателя в момента сме в обстановка на изострен недостиг на бъдеще и по тази причина различите европейски страни вършат референдуми за предишното. Това е рисково. Във „ Времеубежище “ има разказана и обстановка на изострен недостиг на смисъл, когато човек губи мотивация да прави каквото и да е, тъй като не вижда че на следващия ден, вдругиден и след пет години нещо може да се промении. Според него това е персонална диагноза, ние сме привикнали да приказваме най-вече в рамките на страни, на общества и на системи, само че никоя страна и общество не може да изтрие персоналната горест — може единствено да я усили, в случай че живеем в незаслужено общество, сподели той.
„ Аз съм от поколението, което до момента в който растяхме ни обещаваха бъдеще. Ние живеехме с този неподписан чек на бъдещето. Сега тъй като бъдеще няма — изчерпало се е, свършило е, не са пуснали бъдеще, а настоящето виждате какво е, като че ли най-лесният е обещаеш на някого минало. „ Ще бъдем пак, каквито бяхме, ще бъдем отново велики и славни, каквото не помним, само че споделят, сме били “. Това е, което ни настига в този момент и това си пролича и при предизборната акция, с всички тези връщания обратно “, акцентира Господинов.
И добави, че като писател аз съм човек, който ужасно обича предишното —всички негови истории са там. Но става дума за едно човешко минало, оттатък идеологиите, не групово, а персонално минало, уточни той. Това е друго. Когато обещаеш групово минало и групово благополучие, нещата стават подозрителни.
Писателят напомни думите на Конфуций: „ Най-точното време да посадиш едно дърво е било преди 10 години. Следващият най-хубав миг е да го посадиш в този момент “. И добави, че сега ние сътворяваме предишното си.
Накрая Георги Господинов разяснява едно свое скорошно изявление, в което перифразира известния слоган от акцията на Бил Клинтън през е 1992 година „ Икономиката, глупако! “ като „ Животът, глупако! “:
„ Политическите елити по целия свят в един миг ще осъзнаят значимостта на живота, само че коства ми се, много постепенно. На едната везна слагаме индивида — той е като прашинка, малотраен, дребен, доста по-лек от една корпорация, от бизнес, или автомагистрали. Но тази прашинка, индивидът тежи доста повече от всичко останало. Нищо няма да натежи, колкото тежи човешкия живот. И това е работата на нас, които се опитваме да описваме историите на другите. Когато се приказва за цифри, елементарно можеш да кажеш — добре, постанова се, ще загубим 50 хиляди души, само че пък ще си държим добре стопанската система. Не, тези цифри са истории, зад тези цифри стоят хора “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ